Едгар Дейл е американски педагог, учен и изследовател в областта на образованието, най-известен със своята теория „Конусът на опита“ (Cone of Experience). Той е роден на 27 април 1900 г. в щата Минесота, САЩ, и умира на 8 март 1985 г.
След завършване на висшето си образование Дейл посвещава кариерата си на изследвания върху ефективните методи на преподаване. Дълги години е преподавател в Ohio State University, където развива идеи за използването на аудиовизуални средства в обучението и за това как различните форми на представяне на информация влияят върху усвояването на знания.
Най-значимият му принос е публикуваният през 1946 г. модел „Конус на опита“, който представя различните начини, по които хората придобиват знания – от пряк практически опит до абстрактни символи като текст и думи. Според модела ученето е по-ефективно, когато обучаемите участват активно и имат практически преживявания, вместо само да четат или слушат.
Важно е да се отбележи, че често срещаната пирамида с проценти (Пирамида на ученето / Learning Pyramid) като „хората запомнят 10% от прочетеното, 20% от чутото, 90% от направеното“ не е създадена от Едгар Дейл и не присъства в неговите трудове. Тези проценти са добавени години по-късно от други автори и не са подкрепени с научни доказателства.
Сред основните му публикации са:
- Audio-Visual Methods in Teaching (1946) – най-известната му книга, в която представя Конуса на опита.
- Building a Learning Environment – посветена на създаването на ефективна учебна среда.
- Редица статии за ролята на филмите, изображенията и другите аудиовизуални средства в образованието.
Наследство
Идеите на Едгар Дейл оказват силно влияние върху съвременната педагогика, обучението на възрастни, корпоративните обучения и разработването на електронни образователни курсове. Макар моделът му да е претърпял различни интерпретации през годините, Конусът на опита продължава да се използва като концептуална рамка за създаване на по-ангажиращи и ефективни образователни програми.
Днес Едгар Дейл е признат като един от пионерите в областта на образователните технологии и аудиовизуалното обучение, а трудовете му продължават да вдъхновяват преподаватели и специалисти по обучение по целия свят.
Разликата между Cone of Experience и Learning Pyramid
Разликата е съществена. Макар двете изображения често да изглеждат почти еднакво, те описват различни идеи и имат различна научна основа.
| Cone of Experience (Едгар Дейл, 1946) | Learning Pyramid (Пирамида на ученето) |
|---|---|
| Разработена от Едгар Дейл | Авторството е неясно |
| Описва различни видове учебен опит | Твърди, че различните методи водят до различни проценти на запомняне |
| Не съдържа проценти | Съдържа проценти (10%, 20%, 30%…90%) |
| Не твърди, че едно ниво е „по-добро“ от друго | Подрежда методите по предполагаема ефективност |
| Представлява концептуален модел | Представя се като научно доказан модел, но няма надеждни доказателства |
Какво представлява Cone of Experience?
Дейл разделя учебния опит според степента на конкретност и абстрактност.
Най-общо:
- Преки практически преживявания
- Симулирани преживявания
- Демонстрации
- Екскурзии
- Изложби
- Телевизия и филми
- Радио и звукозаписи
- Снимки
- Символи
- Думи
Основната идея е:
Колкото по-конкретен е опитът, толкова повече сетива и преживявания участникът използва. Това не означава, че той непременно ще научи повече или ще запомни повече.
Например при изучаване на атомната физика четенето на формули може да бъде по-подходящо от реален експеримент, защото някои понятия са по природа абстрактни.
Какво представлява Learning Pyramid?
Тя изглежда подобно, но добавя твърдения като:
- 10% от прочетеното
- 20% от чутото
- 30% от видяното
- 50% от видяното и чутото
- 70% от казаното
- 90% от направеното
Проблемът е, че никой не е публикувал методология, чрез която са получени тези числа. Няма описание на експеримента, брой участници, предмет на обучението, период, след който е измерено запомнянето и статистически анализ. От научна гледна точка това означава, че процентите не могат да бъдат проверени или възпроизведени.
Означава ли това, че Learning Pyramid е напълно грешна?
Не непременно. Съвременните изследвания показват, че активното участие, практическите упражнения, обясняването на материала на друг човек и честото извличане на информация от паметта (retrieval practice) обикновено водят до по-добро учене в сравнение с пасивното четене или слушане. Но степента на подобрение зависи от съдържанието, начина на преподаване, учениците и много други фактори. Не може да се сведе до универсални проценти като „90%“ или „10%“.
Може да се каже, че Cone of Experience е педагогически модел, който класифицира различните форми на учебен опит по тяхната конкретност и абстрактност, докато Learning Pyramid е по-късна интерпретация, която превръща този модел в схема с проценти на запомняне, без тези проценти да произлизат от трудовете на Дейл или да са подкрепени с убедителни научни доказателства. Именно затова днес много университети и специалисти по педагогика използват Конуса на Дейл, но избягват да представят Пирамидата на ученето като научно доказан модел.