MoSCoW методът е техника за приоритизиране на изисквания, често използвана в управлението на проекти, особено в гъвкави (agile) среди. Името е акроним, където всяка буква обозначава различно ниво на приоритет:
M – Must have (Задължително)
Това са критичните изисквания, без които проектът не може да бъде смятан за успешен. Те са задължителни за постигане на основната функционалност.
Пример: Потребителят трябва да може да се вписва в системата с валидни данни.
S – Should have (Добре е да има)
Тези изисквания са важни, но не са критични. Те могат да бъдат временно пропуснати, ако няма достатъчно ресурси, но трябва да се реализират скоро след това.
Пример: Възможност за редакция на потребителски профил.
C – Could have (Бихме могли да имаме)
Това са допълнителни функционалности, които повишават стойността, но не са нужни за първоначалното пускане. Те се реализират, ако има време и бюджет.
Пример: Тъмна тема в интерфейса.
W – Won’t have (Няма да има за сега)
Изисквания, които няма да се реализират в текущия цикъл или проект, но могат да се обмислят в бъдеще.
Пример: Интеграция с външни социални мрежи.
Предимства на MoSCoW метода:
- Улеснява вземането на решения при ограничени ресурси
- Фокусира екипа върху това, което наистина е важно
- Поддържа гъвкавост и яснота в комуникацията с клиента