ViDA (VAT in the Digital Age) е най-мащабната реформа на европейската система за ДДС от въвеждането на единния пазар. Целта ѝ е да дигитализира процесите по отчитане на ДДС, да намали измамите и да улесни бизнеса, който работи в повече от една държава членка. Пакетът е окончателно приет през март 2025 г. и ще се въвежда поетапно до 2035 г.
Трите основни стълба на ViDA
1. Електронно фактуриране и цифрово отчитане (Digital Reporting Requirements)
Това е най-съществената промяна за повечето компании.
Вместо периодично подаване на VIES декларации, информацията за трансграничните B2B сделки ще се изпраща почти в реално време чрез структурирани електронни фактури.
Основните промени са:
- електронната фактура става стандарт при трансграничните B2B сделки в ЕС;
- отпада необходимостта от хартиени или PDF фактури като основен документ;
- данните ще се подават автоматично към данъчните администрации;
- използват се машинно четими формати, а не сканирани документи.
Очакваният ефект е значително намаляване на т.нар. ДДС въртележка / carousel fraud и по-бързо откриване на несъответствия.
* Carousel fraud (ДДС въртележка), известна още като Missing Trader Intra-Community (MTIC) fraud, е данъчна схема, при която група от фирми заобикалят правилата за ДДС при трансграничната търговия в ЕС. Целта е да получат възстановяване на ДДС или да избегнат плащането му.
2. Единна ДДС регистрация (Single VAT Registration)
В момента много фирми са принудени да се регистрират по ДДС във всяка държава, където извършват определени доставки.
ViDA разширява режима OSS (One Stop Shop) така, че повече операции да могат да се декларират чрез една регистрация.
Това означава:
- по-малко регистрации по ДДС;
- по-малко местни декларации;
- по-ниски административни разходи;
- по-лесна търговия в рамките на ЕС.
Освен това се въвеждат нови правила за обратно начисляване на ДДС (reverse charge) в определени случаи.
3. Нови правила за платформите
Онлайн платформите за:
- краткосрочно отдаване под наем;
- пътнически транспорт,
в определени случаи ще се считат за доставчик на услугата (deemed supplier) и ще бъдат отговорни за начисляването и плащането на ДДС.
Това засяга платформи като:
- Airbnb
- Booking.com
- Uber
ако попадат в обхвата на новите правила.
Ключови срокове
| Дата | Какво влиза в сила |
|---|---|
| Април 2025 | Държавите могат да въведат задължително електронно фактуриране при определени условия |
| 1 януари 2027 | Промени в OSS/IOSS |
| 1 юли 2028 | Новите правила за платформите и част от Single VAT Registration |
| 1 юли 2030 | Задължително цифрово отчитане на трансграничните B2B сделки |
| 1 януари 2035 | Националните системи за цифрово отчитане трябва да бъдат хармонизирани с европейския модел |
Какво означава това за българските фирми
За компании, които работят само на българския пазар, непосредственият ефект ще бъде ограничен. Възможно е обаче впоследствие България също да въведе задължително електронно фактуриране за вътрешни сделки като част от хармонизацията.
За фирми, които:
- продават на клиенти в други държави от ЕС;
- купуват от доставчици в ЕС;
- използват OSS;
- работят с електронни магазини;
- предоставят SaaS, дигитални услуги или софтуер,
ViDA ще изисква адаптиране на счетоводните и ERP системите.
Какви промени ще са необходими в софтуера
Повечето ERP и счетоводни системи ще трябва да поддържат:
- генериране на електронни фактури в европейски стандарт;
- автоматично изпращане към националните системи;
- получаване и валидиране на електронни фактури;
- автоматично подаване на данни към данъчните администрации;
- архивиране на структурирани електронни документи;
- проследимост и одитна следа.
Това ще засегне не само счетоводния софтуер, но и ERP системи, CRM, платформи за електронна търговия и интеграции с API.
Ползи
- по-малко измами с ДДС;
- по-бързо възстановяване на ДДС;
- по-малко регистрации в различни държави;
- по-голяма автоматизация;
- по-ниски административни разходи в дългосрочен план.
Предизвикателства
- необходимост от обновяване на ERP и счетоводните системи;
- инвестиции в електронно фактуриране;
- интеграция с национални платформи;
- обучение на счетоводни и финансови екипи;
- по-строги срокове за подаване на информация.
Какво е важно да направят българските компании още сега
- Да оценят дали извършват трансгранични B2B доставки в ЕС.
- Да проверят дали ERP или счетоводният им софтуер ще поддържа европейските стандарти за електронно фактуриране (например EN 16931 и съответните национални изисквания).
- Да следят кога България ще обяви националния график за прилагане на отделните елементи на ViDA.
- Да планират бюджет и технически промени достатъчно преди 2030 г., когато новите цифрови изисквания за трансграничните сделки започват да се прилагат.