MCP (Model Context Protocol) server е сървърна архитектура, използвана в контекста на LLM-базирани приложения (Large Language Models), която служи като интерфейс за управление на контекста, състоянията и взаимодействията между потребители и езикови модели. MCP не е официален стандарт, но се използва концептуално или като част от специфични имплементации за:
Основни характеристики:
1. Управление на контекст (Context Management)
MCP сървърът съхранява и управлява:
- история на разговорите,
- потребителски преференции,
- теми и задачи по сесии,
- дългосрочна памет (ако има такава).
2. Интерфейс между клиент и модел
Действа като посредник между фронтенд (уеб, мобилно приложение или API клиент) и LLM бекенд. Той:
- получава заявки от потребителя,
- съхранява контекста,
- подава входа към езиковия модел,
- връща отговора обратно към клиента.
3. Мултимодалност и разширяемост
Позволява обработка не само на текст, но и на:
- изображения,
- аудио,
- други структури (напр. JSON, графи),
в зависимост от нуждите на приложението.
Примерна архитектура
[ Client App ] ⇄ [ MCP Server ] ⇄ [ LLM (GPT, Claude, etc.) ]
⇅
[ Memory Store / Vector DB ]
Употреба
- В чатботи с дългосрочна памет
- В приложения за интерактивно обучение, асистенти или агенти
- В multi-agent systems, където MCP координира различни LLM агенти
- За session management в облачни среди
Реализация
Няма конкретен официален „MCP Server“, но подобна функционалност се реализира с:
- LangChain, LlamaIndex – с модули за context & memory
- OpenAI Function Calling, Toolformer, AutoGPT – използват подобни подходи
- Вътрешни имплементации в компании като OpenAI, Anthropic, Google, Meta