„Vibe coding“ (Вайб кодинг) е техника в програмирането, при която човек описва проблем с няколко изречения като подканващ текст (prompt) към голям езиков модел (LLM), настроен за кодиране. LLM генерира софтуер, променяйки ролята на програмиста от ръчно кодиране към насочване, тестване и усъвършенстване на генерирания от ИИ изходен код.
Терминът е въведен от Анджей Карпати през февруари 2025 г. и отразява нарастващата тенденция за използване на генеративен изкуствен интелект в разработката на софтуер. Подходът позволява на програмисти, включително и на аматьори, да създават софтуер чрез предоставяне на описания на естествен език, вместо чрез ръчно писане на код. Карпати описва този процес като разговорен, използвайки гласови команди, докато ИИ генерира действителния код.
Въпреки че „vibe coding“ улеснява създаването на софтуер, резултатите често са ограничени и податливи на грешки. Това го прави по-подходящ за хоби проекти, отколкото за критично важни приложения.
Въпреки потенциалните рискове, „vibe coding“ набира популярност, като някои експерти прогнозират, че ще революционизира индустрията, позволявайки на малки екипи от инженери да постигат резултати, които преди изискваха много по-големи екипи.